74-годишен от Швайнфурт: Изключен от билета за Германия без смартфон!

74-годишен от Швайнфурт: Изключен от билета за Германия без смартфон!

През последните няколко дни положението на 74-годишна жена от Швайнфурт предизвика фурор. Моника Шварц-Ламберт принадлежи към поколението, което се ориентира възможно най-добре в дигиталния свят – тя използва таблет, за да чете всекидневника и да сърфира в интернет. Но притежаването на смартфон й се струва ненужно. Обстоятелство, което сега се превърна в проблем за тях. От септември тя вече не може да използва мобилен градски транспорт, тъй като общинските служби вече не могат да заредят нейната карта с чип D-Ticket. Стъпка, която й пречи да използва билета за Германия и по този начин да пътува с автобус и влак, съобщава Основен пост.

Моника познава технологиите, но липсата на смартфон показва, че не може да се възползва от всичко в дигиталния свят. Тази дилема повдига въпроса как възрастните хора могат да бъдат подкрепени в тяхното ежедневие, свързано с интензивна мобилност. Според много експерти местният градски транспорт трябва да бъде проектиран така, че да е без бариери, за да поеме по-старото поколение. В допълнение към лесната достъпност са важни подходящите транспортни средства и лесната за възприемане информация.

Препятствия в градския транспорт

Както се вижда от по-нататъшните разсъждения по темата, общественият транспорт трябва да бъде убедителен за възрастните хора не само по отношение на достъпността, но и по отношение на достъпността. Аспекти като къси пешеходни разстояния, надежден ритъм и достоверна информация трябва да бъдат на първо място в дневния ред. Само така възрастните поколения могат да продължат да участват активно в обществения живот, посочват от Йоки Платформата е открита.

Теоретично има и по-евтини опции за възрастни като Моника, като например билет от 58 евро, който се предлага специално за пенсионери. Това може да бъде начин за насърчаване на тяхната мобилност, но тази оферта трябва да бъде достъпна и без цифрови препятствия, както в Практически съвети е обяснено.

Многофункционалният местен обществен транспорт също може да стане по-привлекателен чрез по-малки промени. Повече места за сядане с подлакътници, по-добро осветление вечер или съвети за повишена мобилност биха могли да помогнат на по-възрастните хора да се чувстват сигурни и подкрепени, а транспортът при поискване също предлага потенциал за увеличаване на мобилността.

Предстои да видим как общинските служби ще отговорят на притесненията и нуждите на Моника и други засегнати възрастни хора. Ясно е, че е необходимо преосмисляне на транспортното планиране, за да не изоставим едно поколение. Отношението и разбираемостта са от съществено значение, така че дори тези, които не са запознати с всяка нова технология, да могат да използват градския транспорт. Случаят на Моника ясно ни показва, че има още много да се направи, за да се постигне реален социален прогрес.