Диамантена сватба: Така започва любовта на семейство Манхайм на брега на Дунава

Диамантена сватба: Така започва любовта на семейство Манхайм на брега на Дунава

Каква вълнуваща любовна история! Йозеф Манхайм, на 82 години, поглежда назад към 15 юни 2025 г. и разказва как една-единствена среща е променила целия му живот. На брега на Дунав в Нови Сад, Сърбия, той среща Вероника, тогава на 17 години. Той веднага беше очарован от светлите й очи и красотата й. Вероника идваше безброй пъти, за да вземе мляко от съседка, докато Йозеф играеше футбол с приятелите си на брега на реката. Този предпазлив подход бързо доведе до разговор и среща в местна зала за танци. Но всичко трябваше да остане в тайна - Вероника първоначално криеше връзката от родителите си и винаги се прибираше у дома точно в 10 часа вечерта.

По волята на съдбата Йозеф често придружаваше Вероника до входната й врата, без никой да знае за това. Десетилетия по-късно двойката отпразнува диамантената си сватба в Гюнцбург и си спомня малкото, срамежливо начало на тяхната любов.

Поглед назад към Нови Сад

Нови Сад има богата история, която датира от късното Средновековие. Мястото е създадено в окръг на Кралство Унгария с изграждането на цистерцианския манастир Белефонс. През 1526 г. османците завладяват региона, което има опустошителни последици. За дълго време населението пада от 20 000 до само около 7 000 жители, когато мястото е силно разрушено при бомбардировка на 12 юни 1849 г. От този период, когато градът губи голяма част от културното си наследство, остават само 808 от 2812 сгради. Въпреки тези неуспехи много строители, особено от немски произход, дойдоха в Нови Сад между 1849 и 1853 г. Техният ангажимент доведе до съживяването на центъра на града и оформи архитектурния облик на града през 19 век.

Архитектурни стилове и архитектурни шедьоври

Архитектите от онова време, включително Йозеф Кочек и Дьорди Молнар, допринесоха значително за дизайна на града. Кочек, образован във Виена, планира няколко забележителни сгради, докато Молнар е отговорен за изграждането на Реформираната църква. Това архитектурно разнообразие, вдъхновено от унгарския Арт Нуво, създаде привлекателна цялостна картина, която все още предизвиква възхищение от посетителите днес.

• Jozef Cocek (1852–1904): Evangelische Kirche (1884), Rathaus
• Gyorgy Molnar (1829–1899): Reformierte Kirche, Krankenhaus, Rathaus (1893-1895)
• Vladimir Nikolić (1857–1922): Dunđerski Theater (1895), Zmaj Jovina Gymnasium
• Anton Tikmajer (1868–1933): Lehrerhaus (1897)
• Baumhorn Lipot (1860–1932): Sparkassengebäude (1904)
• Lazar Dunđerski (1881–1952): Serumfabrik, Villen
• Đorđe Tabaković (1897–1971): Über fünfzig Gebäude, darunter das Hotel „Park“

Но историята на Нови Сад не се характеризира само с архитектура. Градът е преживял множество катаклизми през последните векове, включително разрушения, причинени от въздушни нападения по време на войната в Косово през 1999 г. Разрушаването на моста Žeželj остави трайно наследство, което беше коригирано едва през 2005 г. с повторното отваряне на Моста на свободата. Днес Нови Сад изглежда оживено място, което свързва миналото и бъдещето.

Любящите спомени на Йозеф и Вероника, както и дългата история на Нови Сад разкриват как личните и колективните истории са тясно преплетени. В един свят, който непрекъснато се променя, силата на любовта и културата продължава.