ESA създава изкуствено слънчево затъмнение: невероятни изображения на короната!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Сателитната двойка Proba-3 на ESA създаде изкуствено слънчево затъмнение, за да разбере по-добре космическото време.

Das ESA-Satellitenpaar "Proba-3" erzeugte eine künstliche Sonnenfinsternis, um Weltraumwetter besser zu verstehen.
Сателитната двойка Proba-3 на ESA създаде изкуствено слънчево затъмнение, за да разбере по-добре космическото време.

ESA създава изкуствено слънчево затъмнение: невероятни изображения на короната!

На 16 юни 2025 г. сателитната двойка Proba-3 на ESA създаде грандиозно изкуствено слънчево затъмнение в космоса. Тази вълнуваща мисия би могла не само да надникне в мистериите на нашето Слънце, но и да предостави важна информация за космическото време, което може значително да повлияе на нашата технология. Като Франкенпост бяха публикувани първите изображения на слънчевата корона. Тази външна атмосфера на Слънцето обикновено може да се види само по време на пълно слънчево затъмнение.

През март двата спътника от програмата Проба-3 прелетяха в прецизна формация. Докато един от сателитите блокираше слънчевата светлина, сянка с ширина около 8 см беше хвърлена върху втория спътник, който беше на 150 метра. Това имаше телескоп с 5 см отвор, разположен в центъра на сянката. Целта на тази двугодишна мисия е да научи повече за изхвърлянето на коронарна маса и слънчевите бури, които могат да засегнат както сателитите, така и комуникациите на Земята.

Предизвикателството на космическото време

През последните години темата за космическото време става все по-важна. Феномени като изхвърляне на коронална маса (CME) се състоят от електрони, протони и ядра на тежки елементи и могат не само да произведат естествени светлини като северното сияние (Aurora borealis), но и да застрашат хората и технологиите. „Това са визуално красивите страни на космическото време“, казва физикът Стефан Крафт Доклад на ESA. Въпреки това CME може също да причини огромни щети на инфраструктурата и комуникационните системи.

Ричард Кристофър Карингтън наблюдава първото голямо слънчево събитие още през 1859 г., което остава в историята като събитието на Карингтън. Това събитие причини масово прекъсване на електропроводите и телеграфите. Щетите, които подобни събития могат да причинят днес, са невъобразими. През 1989 г. имаше прекъсване на електрозахранването в Квебек, а през 2003 г. имаше смущения в германската GPS система.

Плановете на ESA

Европейската космическа агенция (ESA) планира да оптимизира прогнозите за космическото време, за да сведе до минимум подобни щети в бъдеще. С бюджет от над 30 милиона евро до 2020 г. Програмата за наблюдение на космоса (SSA) има за цел да осигури период за предварително предупреждение от няколко дни. За да продължи да преследва тази цел, ESA работи от 2009 г. върху цялостна система за космическо време, която свързва експертни центрове в Европа.

Друга важна стъпка ще бъде мисията Vigil, която ще позиционира нов сателит в точката на Лагранж L5. Оттам учените ще могат да наблюдават слънчевата активност по начин, който позволява прогнози до четири до пет дни предварително. По този начин астронавтите на МКС биха могли да бъдат предупредени своевременно за слънчеви експлозии и по този начин да бъдат по-добре защитени.

Тези разработки ясно показват колко важни са изследванията на космическото време. Мисията на Proba-3 може да бъде ключът към по-задълбочено разбиране на слънцето и неговото въздействие върху нас и да се надяваме да помогне за по-добра защита на технологията, която определя ежедневието ни.